Творецът и артист Кристо Явашев за архитектурата като изкуство и следващия му голям проект

Кристо

В света има малко артисти, чиято работа може да бъде оприличена на архитектура по начина, по който световноизвестният български художник Кристо може. От началото на своята кариера, в началото на 60-те години, той създава монументални инсталации на публични пространства, които се монтират за кратък период от време и след това изчезват завинаги. В продължение на десетилетия Кристо и неговата покойна съпруга и сътрудник, Жана-Клод, изпълняват привидно невъзможни проекти, като опаковане на берлинския Райхстаг и парижкия Pont Neuf с тонове от извисяващ се плат или изграждане на ограда от 24,5 мили плат, пресичащи границите на Сонома и Марин в Калифорния.

Преди излизането на американския документален филм “Walking on Water” или “Разходка по водата”, посветен на работата на Кристо от 2016 г. разположена на плаващите пристанища на езерото Изео в Италия, успяхме да се свържем с художника, за да обсъди процеса на неговата работа и предстоящите му проекти.

Как платът стана толкова неизменна част от работата ви?

Кристо: В проектите ми има много други материали, но плата е основният материал, който може да придаде този номадски характер на проекта. Проектите ни имат тази непрестанна подвижност и енергия, но в тях ще намерите всички видове материали – стомана, кабели – но платът дава крехкост и същевременно движение, което ще изчезне завинаги и никога няма да се върне. Този материал може да се сгъва, може да се инсталира много бързо и да се отстрани бързо. Знаем, че той е много крехък, много чувствен и свободен и може да бъде инсталиран за няколко часа.

Веднъж казахте, че не сте художник, скулптор или архитект. Смятате ли, че архитектурата е форма на изкуство?

Кристо: Да, архитектурата е форма на изкуство. Разбира се, някои произведения са директно архитектура. Опаковката на Райхстага е като архитектура; опаковката на Pont Neuf е като архитектура. Те са структури, обвити с движеща се материя. Някои проекти са по-близо до градското планиране. Те са временни и искаме да ги задържим 14 дни, но ако имате огромно количество средства и пари, за да го поддържате, можете да го запазите и по този начин. Те не са ефективни; те наистина са изградени от необходимостта да получим разрешение. И тъй като те са изградени от професионалисти, те не са изградени от изпълнители. Изградени са от истински инженери, които изграждат мостове; те са направени от строителни работници. Те не са артисти или някакви непрофесионалисти.

Това значи ли, че решението да ги задържим краткотрайно е практическо решение?

Кристо: Естетично решение, защото те са проектирани за конкретния сезон от годината. Знаете, например проект “Гейтс” беше през зимата, защото през зимата нямаме дървета. През лятото Сентрал Парк е като гора. И всеки един от тези проекти е проектиран с начина, по който обичам да използвам пейзажа. Както например, „Плаващите кейове“ беше проект за през лятото, защото имаме най-дългия ден от годината в края на юни, така че това беше перфектния момент проекта да бъде реализиран.

Мислите ли, че изкуството може да има по-голямо въздействие върху публичното пространство, отколкото архитектурата в традиционния смисъл?

Кристо: Не знам. Наистина не мисля за това. Този проект е само за мен и някои приятели. Имам огромно желание да ги видя реализирани и да платя за тях. Те са напълно безполезни, ирационални и светът може да съществува и без тези проекти. Няма причина да бъдат там. Те са уникални. Всеки проект е нещо, което никога повече няма да направя. Има някакво пътуване и всеки проект е като пътуване. През последните 50 години реализирахме 23 проекта, но не успяхме да получим разрешение за 47 други проекта. Почти същото е при архитектите. Проектите им отнемат много време, но малка част от тях биват реализирани.

Какво е да създадеш “Плаващите кейове”, след смъртта на Жан-Клод?

Кристо: Това е нещо, което ми мина през живота с Жан-Клод. В началото се предполагаше, че ще бъде в Аржентина, но никога не сме получавали разрешение, а през 90-те години след опаковането на Райхстага все още искахме да направим проекта, за който мечтаем от толкова време, да накараме хората да ходят по вода. Работихме много усилено, за да получим разрешение и да го направим в Токио Бей, и почти успяхме, но за щастие този проект не се случи там. И едва в средата на 2013 г., когато станах на 80 години, бях много нетърпелив да направя този проект.

Трябваше да имаме вода. Част от работата ни е предназначена за конкретни места като Райхстага. “Гейтс” е проектиран за Сентрал парк. За някои проекти трябва да намерим мястото, подобно на увитото крайбрежие в Австралия. Трябваше да е в Южна Калифорния, но никога не сме получавали разрешение там. Трябваше да намерим идеалното място за този проект. В края на краищата намерихме правилния обект в Северна Италия.

Над какво работиш в момента?

Кристо: Отново, както ви казах, имаме 47 нереализирани проекта, и с някакъв невероятен шанс за обстоятелства, проектът, който имах почти като сън през 1962 г., когато все още живеех в Париж и проект, за който никога не бях вярвал, получи разрешение. Предвиждаме проект в Париж през пролетта или началото на лятото на 2020 г., включващ опаковането и преобразяването на Триумфалната арка.

Сподели:Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn