Къщите на българските писатели: разходка из софийските улици

къщите

Един от най-добрите начини да вникнем в същината на българската литература, освен да я четем, е, посещавайки местата, където тя е била създавана. Някои от къщите на най-обичаните автори се намират из улиците на София, скромно напомняйки за времето, когато в тях са се раждали шедьоври.

Димитър Димов

На улица „Кръстю Сарафов“  на първия етаж от стара жилищна сграда  на едно бюро има пакет цигари, марка „Слънце“, а в пепелника – пепел от последната цигара на Димитър Димов. Тук той прекарва 12 години и следите от него все още се усещат във въздуха. Домът побира обичта към литературата и ветеринарството: библиотека от над 2 500 тома българска и световна класика, микроскопи, епруветки, колби, стативи и два портрета, намек за личния му живот – на дъщерите му Теодора и Сибила. В двустайното жилище, където авторът на „Тютюн“ е прекарвал дните си, е запазен автентичният вид на работното му място. В спалнята му могат да бъдат открити и неговите творби – на български и преведени на над 30 езика.

Домът на Димитър Димов. Източник: nlmuseum.bg
Никола Вапцаров

Ако се разхождате по ул. „Ангел Кънчев“  и спрете пред номер „37“, ще се озовете пред последния дом на поета и революционер Никола Вапцаров. Авторът на „Моторни песни“ живее там заедно със съпругата и семейството на брат си в продължение на две години – от май, 1940г., до март, 1942г.

На четвъртия етаж на сградата Вапцаров пише едни от най-хубавите си стихотворения и ръкописи, побрани в тетрадки: „Сивата“, където са поместени моторните му песни; „Синята с незавършената му втора стихосбирка; „Кафявата“ с „История“  и „Розовата“ с детската поема „Влак“.

Къщата музей на Никола Вапцаров. Източник: goguide.com

В кооперацията поетът редактира вестника „Литературен критик“, организира и антифашистката си дейност, която води до ареста му през март, 1942г. 10 години след смъртта на Вапцаров семейството му дарява апартамента, за да се превърне в музей.

Открит на шести май, 1956г.,  в момента в него освен писанията се помещават личната му библиотека, снимки от ученическите години, преводи на стихотворенията му (на над 30 езика), както и разнообразна колекция от творби на български и чужди художници.

Тук се съхранява и Световната награда за мир, присъдена посмъртно на Никола Вапцаров.

Христо Смирненски

Домът, в който е живял „слънчевото момче на българската литература“, е построена през 1913 г. в някогашния квартал „Ючнубар“. Тъкмо преживели Балканската война, жителите на град Кукуш, днешна Северна Македония, са освободени, но скоро след това избухва Междусъюзническата война и много българи са принудени да бягат от родното си място. Това се случва и със семейството на Христо Смирненски. Те идват в столицата, където няколко години живеят под наем в близост до къщата, докато не се установяват в нея през 1916г. Тук поетът пише най-популярните си стихове, вероятно вдъхновен от Витоша, която в очите му е „тъй загадъчна и нежна“.

Поетът живее на улица „Овче поле“ 116 до 1923г., когато жълтата гостенка-туберкулозата отнема живота му.

Къщата на Христо Смирненски преди ремонта. Снимка: БГНЕС. Източник: bnr.bg

Къщата се обявява за музей години по-късно през 1959г. Вътре се намират ръкописи,  негови лични вещи, както и такива, принадлежали на Пепо и Тома Измирлиев, вуйчо и брат на Смирненски. Изложена е богата колекция от илюстрации и портрети и оригинални фотографии.

За съжаление, от 2004 г.  къщата е затворена за посетители, защото е обявена за опасна. Години наред тъне в разруха, сякаш също покосена от жълтата гостенка. Това се променя след 2018г., когато започва реставрация по музея и от тази година той има нов облик.

Иван Вазов

Едва ли обикновената сива фасада на двуетажната къща между „Раковска“ и „Иван Вазов“ би направила впечатление на някого. Това, което отличава сградата от останалите, е, че в продължение на 25 години е била дом на Иван Вазов. Патриархът на българската литература решава да построи къщата на парцел, наследен от дядо му, след като сменя няколко квартири. В гостната авторът на „Под игото“ е посрещал свои приятели като проф. Иван Шишман, Константин Величков и други видни интелектуалци.

Къщата на Иван Вазов. Източник: goguide.com

Тук Вазов е приемал поздравленията по повод юбилеите си, а на втория етаж вероятно е писал в кабинета си, наслаждавайки се на Витоша.

Писателят живее в къщата до смъртта си през 1921г.,  а през 1926г., тя се превръща в първия български литературен музей. Неин уредник е Елин Пелин в продължение на 20 години.

Музеят е засегнат от бомбардировките по време на Втората световна, но вещите на Вазов са предварително преместени на сигурно място. През 1950г.  е възстановен. Вътре е запазен емблематичният стол, на който е седял поетът на последния обяд преди смъртта си.

Сподели:Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn