Български емблематични забележителности (част I)

забележителности

В България са разпръснати безброй забележителности под формата на сгради и природни чудеса. Калдъръмени улици, кули с бойници, прашни кубета на стари бани, дворци, заобиколени от зеленина и фонтани – възможностите за опознаване на страната са безкрайни.

Евксиноград, Варна

На няколко километра от морската столица се издига най-старата извънградска резиденция на българските владетели – Александър I, Фердинанд и цар Борис III. Разположен в най-северната част на Варненския залив, „Евксиноград“ очарова посетителите си с над 900 декара, разпростираща се земя с френска градина, винарска изба, оранжерии за уханни редки цветя, помещения, които са служили за царската прислуга и конюшнята.

забележителности
Евксиноград. Източник: pochivka.bg

Началото на историята на двореца в сегашния му вид се поставя през март, 1882г., когато княз Батенберг получава подарък от Гръцката митрополия – манастира „Св. Димитър“ и прилежащите му брегове и лозя. Тогава започва строежът на сградата и паркът към него. Наименуват двореца “Сандрово”, на името на Батенберг. Проектът за построяването на основната сграда е поверен на австрийския архитект Виктор Румпелмайер. Избраният стил е френски шатo „Луи XIII“ (висок мансарден покрив, тухлена зидария, часовникова кула.)

На 6.09.1885г. Александър I подписва Указа за Съединението на Княжество България с Източна Румелия в двореца. След абдикирането на владетеля, сградата става държавна собственост.

забележителности
Източник: betty.bg

Неговият наследник – княз Фердинанд – взима под наем резиденцията и я облагородява. По това време по идея на княгиня Мария-Луиза имението се преименува на „Евксиноград“ на древногръцкото име на Черно море (Потос Евксинос). Архитект на проекта е Якоб Хайнрих Майер с финанси, дадени от Клементина Бурбон-Орлеанска, майка на Фердинанд.

Дворецът е един от най-внушителните забележителности по българското Черноморие.

Чифте баня, Кюстендил

Една от емблематичните български забележителности е Чифте баня, построена върху основите на късно средновековна турска баня. Първоначалният строеж е завършен през 1489г. по заповед на Сюлейман паша върху основите на антична древноримска постройка в Кюстендил – Пауталийския асклепион.

забележителности
Чифте баня. Източник: opoznai.bg

В началото на 20-ти век кюстендилската община си поставя целта да превърне града в европейски тип балнеологичен курорт. Извършени са куп дейности, но планът така и не се осъществява. Средновековната „Чифте хамам“ е частично разрушена през 1910г. Върху останките се построява модерна градска баня. Архитект Христо Ковачевски се заема с проекта, като реконструкцията се завършва през септември, 1913г.

Двуетажната сграда се използва и до днес и служи за балнеология, като се захранва с топла минерална вода.

Агушеви конаци, село Могилица

Агушевите конаци са най-големият родов средновековен замък в Родопите. Построен близо до шумоленето на река Арда, комплексът от сгради в село Могилица е дело на трима местни майстори за Салих Ага. Каменна плоча на входа над една от сградите бележи края на строежа му – 1843г.

Замъкът разполага с два вътрешни двора с кладенци, а кръгла кула с бойници, вградена в каменна стена, предлага красива природна гледка. сградата е триетажна, предлагаща дори помещения за ратаите.

забележителности
Агушеви конаци. Източник: bulgariatravel.org

В конака се е обитавал от шест поколения до 1949г., когато семейството е било изселено в Русенско и Еленско, след което замъкът се превръща в държавна собственост. Това се променя в началото на 21-ви век, когато Агушевите конаци са върнати на потомците на Салих Ага и в момента са частна собственост. Част от сградите са реновирани и превърнати в етнографски музей.

Конаците нямат аналог на Балканския полуостров и затова привличат туристи от цял свят.

Сподели:Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn