Драматичната театралност на барока в Епископската резиденция в Германия, Екатеринения дворец в Русия и Версайския дворец във Франция

барока

Пищността, заигравката с обеми и пространства, констрастът в светлините и драматичните форми са само част от характеристиките на бароковия архитектурен стил.  Възникнал в Италия през 16-ти век, той доминира в Европа и Южна Америка с демонстрацията на триумфа си в архитектурата до 18-ти век. Корените му се зараждат по време на Контрареформата, когато се цели връщането към католицизма в протестантските области. Величествеността на барока не дава друга възможност на гледащия освен тази за възхищение от овалните форми, замайващата гама от богати повърхностни обработки и усукани сградни елементи. Някои от най-ярките примери за този стил могат да бъдат открити в Русия, Германия и Франция.

Епископската резиденция в Германия

Намираща се във Вюрцбург, сградата е считана за една от най-красивите дворци в страната. Строежът на резиденцията е поверен на архитекта Балтазар Нойман и е вдъхновен от други барокови творения от Венеция, Амстердам, Париж.

Епископската резиденция. Източник: Pixabay.com

Дворецът е завършен през 1744г., като създаването му минава под егидата на Фридрих Карл Шонборн. Сградата впечатлява с изящните си детайли, грандиозността, която олицетворява постиженията на барока в архитектурата. Заобиколена от пищна зеленина, тя е наричана от Наполеон „Прекрасният дом на енорийските свещеници в Европа“.

По времето на Втората световна голяма част от града е унищожен, а бомбандировките не пожалват и двореца. Той бил почти изпепелен, но все пак основните забележителни акценти били спасени – стълбището, Бялата зала, Гардън Хол, вестибюла и императорската зала. Всякя една от стаите притежава типичните барокови елементи:

Епископската резиденция. Източник: Pixabay.com

Стълбището е украсено с фрески от Джовани Батисто Тиеполо, специално пристигнал от Венеция да изобрази чувствени женски фигури и екзотични фрески; Бялата зала, чиято ослепителност съчетава едновременно усещане за изчистеност и пищност, придадена от декорациите със златни акценти на Антонио Боси; императорската зала с овален купол и картини Джовано Доменико, син на Тиеполо, изобразяващи живота на древните императори и четирите фигури на Боси – „Флора“, „Аполон“, „Джуно“ и „Нептун“, спотайващи се в сенките на стаята.

Екатериненият дворец в Русия

Постройката е част от Царско село, дн. гр. Пушкин, където се намират още четири двореца и пет парка. Построена по нареждане на руската императрица Екатерина II през 1717г., резиденцията е типичен представител на барока.

Екатерининият дворец. Източник: Pixabay.com

Смесицата от сините стени и златни фигури извиква в съзнанието думата „царственост“. Облите форми, големите фонтани и изписаните зелени паркове, пищност – всичко говори, че мястото е отредено само за най-важни особи.

Екатериненият дворец е най-известен с Кехлибарената стая, потънала в златно, украсена отгоре до долу в кехлибар и полускъпоценни камъни. Тя е проектирана от немския архитект Андреа Шлютер. Първоначално, се е намирала в зимната резиденция на Фридрих I, крал на Прусия. В последствие е подарена на руския крал Петър Първи от сина на Фридрих I в знак на съюзничество. През 1755г. е поместена в двореца.

Екатерининият дворец. Източник: Pixabay.com

При нахлуването на нацистите в Съветския съюз през 1941г. немските войски ограбват тонове кехлибар от стаята, въпреки опитите на куратори тя д бъде скрита. Нацистите я преместват в  двореца-музей “Кьонигсберг”, в едноименния град в Германия.

Към края на войната руснаците навлизат в немските територии и унищожават музея. Кехлибарената стая е считана за разрушена, макар че се носят легенди за изнасянето ѝ преди началото на бомбандировките.В момента съшествува реплика на стаята, въпреки това надеждите за откриването на оригинала не са изгаснали в мислите на историци.

Версайския дворец във Франция

Категоричността на абсолютната власт на Версайския дворец се усеща дори във въздуха около сградата. Появила се като реконструкция на стар замък от ръцете на архитекта Луи Льо Во, тя е дом на Краля-Слънце, Луи XIV. Точно като него цели пълна доминантност над всички останали сгради около нея.

Версайският дворец. Източник: Pixabay.com

Дворецът е празник на барока, осветяван в злато от слънцето,  заобиколен от изящно подредени градини. Златното блести върху фонтана на Аполон, изобразяващ бога в колесница, теглена от четири коня, готов да превземе света.

Фонтанът на Аполон. Източник: Pixabay.com

Домът на Краля- Слънце, който живее там с Мария- Антоанета до избухването на Великата дренска революция, е известен с Огледалната стая, където е подписан Версайския договор, поставил точката на Първата световна война. Още наричана Огледалната галерия,  тя побира в себе си 17 огледала, които биват денонощно наблюдавани от самия монарх, изрисуват в стенописи по тавана. Тук Луи XIVе посрещал представители от народа и е приемал петици.

Други емблематични символи на двореца са „Залата на мира“, „Залата на войната“ и спалните помещения на Луи XIV.

Градините на Версайския дворец. Източник: Pixabay.com

Градините на двореца, изваяни като картина и обещаващи вечна пролет, не отстъпват по величие от дома на краля.  Изваяни като картина Изграждането им започва през 1661г. от градинаря  Андре Льо Нотр заедно със строежа на сградата. Завършени са 40 години след това. През 90-те години се правят опити за възстановяването на градините поради буря, унищожила голяма част от парковете.

Сподели:Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn