Деконструктивизмът през изкривения поглед на „Танцуващата къща“ в Прага, център „Рей и Мария“ в Масачузец и Еврейския музей в Берлин

Деконструктивизмът

Деконструктивизмът в архитектурата е бунт срещу симетрията и подредеността, появил се през 80-те години на 20-ти век. Повлиян от философа Жак Дерида и идеите му за деконструкция, този стил се разхожда по ръба на рационалното и оплезва език на нормалното. Зигзагообразни сгради като лабиринти, огънати и вълнисти форми и чупки, усещане за падане – това са само част от характеристиките му.

Деконструктивизмът е като музей на илюзиите и е нужен само поглед, за да се заиграе с окото на гледащия и да събуди въображението му. Примерите на архитектурния стил се отличават от далече. Такива са  „Танцуващата къща“ в Прага, центърът „Рей и Мария“ в Масачузец и Еврейският музей в Берлин.

„Танцуващата къща“, Прага

Сградата е една от най-атрактивните сгради в столицата на Чехия. Вдъхновена от известните танцьори Фред Астер и Джиндър Роджърс, тя често е наричана „Фред и Джинджър“.

По време на бомбардировките през Втората световна  мястото, където сега се намира къщата, е разрушено и до началото на Нежната революция остава празно. Вацлав Хавел, философ, писател и първи президент на  република Чехия, решава, че там трябва да се построи сграда, център на културния и обществен живот.

Източник: stacbond.es

Хавел се допитва до Владо Милунич, югославски архитект, по случайност негов съсед. В разработването на идеята се включва американско-канадецът Франк Гери, проектирал музея „Гугенхайм“ в Билбао. Строежът на „Танцуващата къша“ започва през 1996г.

Сградата е типичен представител на деконструктивизма. Тя съдържа 99  стоманени разнообразни панели, споени един за друг. Предната ѝ част представлява танцуваща двойка. На покрива има купол под формата на Медуза, от където идва името му. Къщата има девет асиметрични етажи, където се помещават ресторант, офиси, галерия, където могат да разглеждат примери на модерното изкуство.

Заради необичайната си външност творението на Милунич и Гери се счита за проворечиво, тъй като не пасва на сградите в стил Ар нуво, които го обграждат. Така или иначе сега „Танцуващата къща“ е една от най-интересните атракции в Прага.

Център „Рей и Мария”, Масачузец

Друг архитектурен проект, реализиран от Франк Гери, е центърът „Рей и Мария“, където се помещават Департамента по лингвистика и философия и Лабораторията за информация и системи за решения към Масачузкия технологичен университет. В сграда се намират пет класни стаи, кафене, пъб, зала с 350 места и спортно съоръжение. Притежава градина и амфитеатър, носещ името „Dertouzos“.

Източник: csail.mit.edu

Центърът е построен от 1 млн. тухли, разполага се на 2.8 акра и 720 000 квадратни фута. Конструкцията му е футуристична, смачкана, неконвенционална, бунтовническа спрямо традиционните архитектурни форми. Криви и наклонени кули, ексцентричен дизайн, смесване на материали (стомана и тухла) – всичко говори за излято на земята безгранично и дръзко въображение, което обаче осигурява възможност за работа и почивка.

Еврейският музей, Берлин

Сградата носи коренно различно усещане в сравнение с предишните две. Създадена в зигзагообразни сиви форми, Еврейският музей пресъздава мрака, безнадеждността безсилието, безизходицата и самотата на всички еврейски семейства по време на Втората световна война.

Снимка на Гюнтер Шнайдер. Източник: libeskind.com

Сиви стени, черно стълбище в подземен коридор за вход, стъпки по 10 000 метални лица, застинали като в картина на Едвард Мунк, в т.н. пространство „Шалехет“ („Листопад“), кулата на Холокоста – крещящ символ на нищото, пред което са били изправени евреите – музеят е спомен и незарастваща рана за Германия за смъртта, причинена на невинни хора заради нацисткия режим.

През 1933 г. се открива първия Еврейски музей, който се закрива след Кристалната нощ (8-ми срещу 9-ти ноември) през 1938г. Когато еврейската общност в Западен Берлин празнува своята 300-годишнина през 1971г. с изложба в бившия музей на историята на столицата се създава и идеята за ново място, което да почита паметта на загиналите през войната.

През следващите няколко години общността започва да организира изложби в този музей, но поради възникналия огромен интерес се заражда нуждата от разширяване на пространството. Затова през 1988г. се обявява конкурс, спечелен от архитекта, математик и поет Даниел Либескинд, произхождащ от полско еврейско семейство. Годината на откриване е 2001г., два дни след 11-ти септември.

Шалехат. Източник: terminal3.bg

Идеята на Либескинд за конструкцията на сградата е да символизира безпътицата и опустошението на евреите и тяхната култура. Асиметрични линии, зигзагообразни форми, името на проекта – „Между редовете“, които са начупени, изкривени и сякаш прекъсват мисълта на средата на изречението – всичко смалява посетителя, задушава го като в стоманен ковчег, от който излизане няма.

Градината към музея, сътворена от архитекта, се нарича „Градината на изгнанието“. Към нея може да се стигне през подземни коридори, а самата тя представлява 49 високи бетонни блока. 48, които символизират годината на създаване на Израел (1948г.), и един за немската столица.

Градината на изгнанието. Източник: terminal3.bg

Съзнанието се губи между сивотата, ехото на смъртта, което пробива тъпанчетата с упоритата тишина на музей. Стъпки към нищото, които губят ориентация в пространство и време. Място, символизиращо еврейската рана на Берлин.

Сподели:Share on FacebookShare on Google+Tweet about this on TwitterShare on LinkedIn