Данните сочат, че 52,8% от младите българи на възраст между 25 и 34 години живеят с родителите си, като по този показател страната ни е на второ място в ЕС след Словакия.
Проблемите с влошената достъпност на жилищата у нас се съпътстват от поне още три проблема. Първо, липсата на алтернативни модели за достъп до жилища – например строителство на жилища на непазарен принцип. Второ, малък брой социални жилища, чийто процент продължава да е символичен. И трето, липсата на кредитно-спестовни механизми, които да осигуряват достъп до жилища.
Пренаселеността води до дисбаланси в редица региони на страната, влошена демография и голям необитаван жилищен фонд, както и до „гетовизирането“ на цели квартали, съчетано с незаконно жилищно строителство.
Когато се говори за устойчиво развитие, трябва да си припомним, че предизвикателствата на градското развитие бяха разглеждани фрагментарно. Необходимо е въпросите да бъдат разглеждани в тяхната цялост. За в бъдеще трябва да се търсят интегрирани решения, а не решения по сектори.
Определението за устойчиво развитие на община е да разполага с добра, чиста и зелена среда, ниска престъпност, силна икономика, да предоставя равен достъп до качествени публични услуги и равни възможности за развитие през целия живот.
Градовете привличат повече население в трудоспособна възраст, генерират по-голям брутен вътрешен продукт и имат по-голям ръст на заетостта. Това води да големи предизвикателства в социален аспект, като необходимост от изграждане на повече жилища, по-добра транспортна инфраструктура и повече мерки за интеграция на уязвимите групи.